Миграция при хората
Забележително звучи прозрението на френския писател Виктор Юго, който в ранната 1849 г. казва:"Ще дойде ден, когато всички нации на този континент, без да губят своите различни качества или тяхната прекрасна индивидуалност, ще се слеят в едно по – висше обединение и ще формират европейското братство. Ще дойде ден, когато няма да има други бойни полета освен тези на ума – отворения пазар на идеи. Ще дойде ден, когато вместо да се използват куршуми и снаряди, ще се гласува."
Миграция и мигранти
Миграцията на хора е преместване с цел смяна на местоживеенето.
Тя бива класифицирана по различни критерии:
Според крайната цел
Вътрешна – преместване на хора в границите на собствената им държава. В българския език е възприето вътрешната миграция да се нарича с общата дума миграция. Тя може да се осъществи по обективни причини при евакуация от пожар, наводнение, земетресение, вулканична дейност, производствени и екологични катастрофи, при преместване от малко населено място към голямо и др.
От една страна мобилността на хората в трудоспособна възраст е важен фактор за икономиката и спомага за намаляване на безработицата, но от друга страна, вътрешната миграция може да причини обезлюдяване на цели региони или силно влошаване на икономическото им състояние.
Външни - преместване на хора извън общността им – държавата, континента. И при вътрешната и при външната миграция е възможно насилствено изселване или преселване – преместване на отделни личности, малки или големи групи хора на основание на държавни решения или международни споразумения.
Според трайността си
Временни - сезонни или с намерение за няколко години;
Трайни - с намерение за продължителен период от време, понякога за цял живот.
И временните и трайните миграции в редица случаи се оказват, че са станали трайни или се превръщат във временни.
Според формите си
Емиграция - напускане на местоживеенето;
Имиграция - пристигане на ново местоживеене;
Реемиграция – завръщане след временна емиграция;
Бежанство - емиграция, която става нерегламентирано, чрез бягство;
Репатрация - насилствено връщане на емигранти, организирано от държавата от която емигрират на основа на споразумение с държавата, в която имигрират;
Депортация - насилствено връщане на имигранти.
В исторически аспект, почти всички хора на Земята са мигранти, тъй като, според археолозите, човечеството е произлязло от Африка преди около 200 000 години, а след това се е разпространило в целия свят – пътво в Европа, а след това и в Азия, Австралия и двете Америки… Това се случва във времена, в които континенталните не са били формирани и преминаването на първите мигранти – пастирите е било напълно възможно и е насочено към територията на днешна Великобритания, поради благоприятния климат, формиран от топлото океанско течение Гълфстрийм. Възможност е дошла и от последователното размразяване на северните части на Европа.
(За Неолита можете да научите още на http://neolit.free.bg/dawn.html )
Днес има около 200 милиона мигранти по света, а проблемите и възможностите, свързани с миграцията, са политически проблем по целия свят… В днешната глобализация хората се движат постоянно, което води до разрушаване на традиционните разлики между културите, етническите групи и езиците и допринася за разнообразието, културното и икономическо богатство. Въпрос на гледна точка е дали миграцията се приема като предизвикателство или като заплаха, независимо от това е най-важно да се зачитат човешките права.
Миграционните причини
Най-често са в разривът между възможностите на икономическия и културен потенциал на родното място и стремежите на индивида, свързани с представите му за настоящия му и бъдещ начин на живот.
От проучванията в последните десетилетия, може да се говори за типични миграционни потоци на международно ниво: северно-африканците, испанците и португалците мигрират към Франция, азиатците – към Европа и САЩ, южно-азиатците – към Великобритания, Франция и Холандия, албанците към Италия, италианците – към Швейцария, Германия и Франция, грузинците в Русия, турците, гърците, сирийците, афганистанците и пакистанците – към Германия, а китайците – с определен интерес през последното десетилетие към Сибир, но като правило – в целия свят.
След глобализацията, Европа се превърна в крайна цел на непознати до сега по мащабите си мигриращи маси хора. Причината за това е липсата на ниско и средно квалифицирана работна ръка. В това число и България още от 2008 г. почувства недостиг на работна ръка в определени сектори, като например строителният бранш бе готов да наема работна ръка от Виетнам, за да запълни създадените 2 хил. незаети работни места.
Ако миграцията е процес на движение през международна граница или в самата държава и обхваща всички видове движение на хората, независимо от причините за това, то за израза “мигрант” е по-трудно е да се даде определение. Според Европейския комитет по миграция изразът ““мигранти“ се използва, в зависимост от контекста, за емигранти, завръщащи се мигранти, имигранти, бежанци, разселени хора и хора с имигрантски произход, и/ или членове на етнически малцинства, които са създадени чрез имиграция“.
Международната организация за миграция (IOM) определя мигранта като израз, който „се отнася за всички случаи, при които решението да се мигрира се взима свободно от съответния човек по „лично убеждение“ и без намесата на външен принудителен фактор.“ Така се определят две групи мигранти - доброволни и принудителни. При добровола миграция, хората напускат своя дом по свой собствен избор, главно заради т.нар. „теглещи фактори” - по-добри възможности за кариера, а принудителната миграция най-често е резултат от т. нар. „бутащи фактори” - преследване, война или глад, когато хората бягат от нарушаването на техните човешки права. Но най-често е комбинация от теглещи и бутащи фактори.
Видове мигранти:
Мигранти за временна заетост (наречени още гостуващи работници);
Мигранти с големи умения и бизнес мигранти: професионалисти, които се местят в рамките на международните пазари на транснационалните корпорации и международни организации;
Нередовни (или без документи, незаконни) мигранти: хора, които влизат в дадена държава без необходимите документи и разрешителни;
Принудителни мигранти: бежанци, търсещи център за бежанци, или хора, които са принудени да се преместят в резултат на външни фактори, например въоръжени конфликти или екологични бедствия;
Членове на семейства: които се присъединяват към техни близки роднини, които вече са мигрирали;
Завърнали се мигранти: хора, които се завръщат в техните държави на произход след като са прекарали период в друга държава;
Бежанец е някой, който не може или не желае да се върне в своята държава на произход, поради основателен страх от преследване заради раса, религия, националност, членство в определена социална група или политически възгледи.
Търсещите убежище са хората, които търсят международна защита и за чиито искания за издаване на официален статут на бежанци все още не е взето решение.
Вътрешно разселени лица са хората, които са били принудени или задължени да избягат или да напуснат домовете си или мястото си на обичайно пребиваване главно в резултат на или за да избегнат ефектите от въоръжен конфликт, ситуации на масово насилие, нарушения на правата на човека или природни или предизвикани от човека бедствия, и които не са преминали международно призната държавна граница.
Съществува още една група, чиито членове срещат подобни. Това са хора, които не се считат за граждани на нито една държава, следователно, те не могат да се възползват от правата, които важат само за гражданите. Съществуват различни причини, поради които някой може да стане човек без гражданство, включително разпадане на държави като например Съветския съюз или Югославия, или създаване на нови държави в резултат на деколонизация. Според прогнозите, по света има около 12 милиона души без гражданство.
Миграцията, предизвикана от климатичната промяна, наречена още екологична миграция, е сравнително ново явление, което създава нови проблеми по отношение на правата на човека. Принудените от климата бежанци не могат да получат статут на бежанец според Женевската конвенция; в момента възможна защита е разрешителното за пребиваване, издадено на хуманитарни основания. Много хора считат, че правата на принудените от климата бежанци са нововъзникващи.
Миграцията днес
Миграцията продължава да нараства. Статистиките сочат, че броят на вътрешните мигранти е около четири пъти по-голям от този на международните мигранти. А отчитайки броя на хората, които преминават през международните граници, повечето от това движение се осъществява между държави с еднаква степен на развитие. Приблизително 60% се движат или между развиващи се, или между развити страни, и само 37% от международните мигранти преминават от развиващи се към развити страни, а 3% от развити към развиващи се държави.
Що се отнася до бежанците, дисбалансът е все по-явен, тъй като развиващите се държави приемат четири пети от бежанците по света.
Има създадени редица организации, занимаващи се с миграцията и правата на човека.