Величествен танц
Белият щъркел (Ciconia ciconia) е едра мигрираща птица, представител на семейство Щъркелови. Видът гнезди в Европа, Северна Африка, Близкия Изток и Централна Азия. В тези райони отглежда своето потомство, а при промяна на климатичните условия мигрира най-често в Субсахарска Африка, Западна Индия и по-рядко в южните части на полуостров Арабия.
Ятата летят през деня около 8 часа, а през нощта си почиват, като за разлика от дребните мигриращи птици, щъркелите, мигрират основно над сушата и така обикалят големите морета като Черно и Средиземно. Причината за това е, че денем земята се нагрява от слънцето, като в късния следобед започва да отдава натрупаната топлина на въздуха над нея. По този начин се образуват топли въздушни потоци, които се издигат нагоре в атмосферата. Тези потоци са изключително подходящи за мигриращите едри птици, които се възползват от тях, като се реят над земната повърхност и преминават огромни разстояния към набелязаната посока. Така пестят значителна енергия като свиват крилете си доста рядко. Изследванията сочат, че образуваните термални потоци определят височината на полета и скоростта. Установено е, че мигриращите над Израел бели щъркели прелитат на височина 500 - 1060 m през пролетта и на 670 - 1640 m през есента. Среднодневно белият щъркел може да измине от 200 до 400 km. Ето защо белите щъркели мигрират през деня, а нощем почиват. Интересно е, че при миграцията си на юг птиците изминават разстоянието около два пъти по-бавно в сравнение с обратния път, който изминават напролет в посока север. Пътят от Източна Европа до Субсахарска Африка се изминава за по-малко от месец при средна скорост на полета от 38,2 km/h и средна дневна продължителност от 8 часа и 48 минути.
В Европа ясяка есен около 400 000 щъркела напускат гнездата си и се отправят на юг, за да прекарат на топло и в изобилие на храна зимните месеци, като прелитат по два пъти разстояние от 5 000 км. до Африка и обратно. Това е невидимата въздушна магистрала Виа Понтика, част от която минава през нашето черноморско крайбрежие - от устието на Дунава, през нос Калиакра, Бургаският залив, устието на Камчия и Ропотамо и накрая през Босфора в посока Африка.
Този маршрут следват всички бели щъркели, розов пеликан, както и изключително редките видове царски орел, египетски и белоглав лешояд. Щъркелите се събират на огромни ята, като на определени места по нашето крайбрежие кацат, за да си починат и съберат сили. Най-често това е Бургаският залив.
Щъркелите започват да се събират още в средата на месец август и в края му отлитат. Интересното е, че родените през годината у нас млади щъркели излитат последни в отделни ята, предвождани от възрастен водач.
Лични наблюдения на танца на щъркелите
В първите дни на септември пътуваме към Обзор. Оказа се, че не само ние пътуваме. Малко след град Бургас забелязахме в небето огромен брой ята, които идваха от различни посоки и се събираха в средата, където се движиха в кръг, при което централната група ставаше все по-голяма и се издигаше все по-нависоко.
Щъркелите се приготвяха да отлитат на юг. Великото им пътуване започва на 30 август, сутринта, към 10 ч. Миграцията на щъркелите е нещо, което се случва всеки сезон, всяка година, отзнаменува края на лятото и някак ни напомня, че есента наближава. Обикновено това е гледка, която приковава погледите и фотоапаратите. А връщането им при нас вещае края на зимата.
Това със сигурност е една от най-величествените гледки и преживявания, които съм имала честта да наблюдавам. Миграцията на щъркелите – всеки го знае, но как всички тези птици се уговориха и се събраха в точен ден и час за да поемат по своя път?
Отляво, и отдясно, докъдето ти стига погледа към безкрайния хоризонт – виждаш само едно: черни ята от птици, които бавно и плавно се носят в небето и се събират в едно огромно ято, за да поемат към далечния юг. Стотици птици разперили криле, увлечени в безмълвен, величествен танц, се събират по мистериозен начин и колкото повече приближават към нас, толкова повече виждаме и се опитваме да осъзнаем как функционира това съвършено единство. Има водачи, които явно са силни, знаят, имат опит и имат грижа и за останалите. Повличат ятото във вихър, където всеки се носи от създадената от съседа си по крило инерция – въздушна струя, а водачите се връщат непрекъснато назад, подкрепят и указват пътя на следващите.
Първата спирала се изтегля на юг и веднага виждаш втората, третата, четвъртата и всяка следваща, която изчаква предходната и се слива с нея. И танцът се повтаря – вихрушката увлича поредното ято, завърта го в магичен танц, полита напред, а десетки измежду стотиците се вият в спирали – напред и назад, грижейки се да събират ятото и да го направляват. Хиляди птици – в един безмълвен танц, в съвършено синхронизиран ритуал, където всяко движение, всеки размах на крилата, всеки отделен индивид знае своето място, знае ролята и задачата си, знае какво да направи във всеки един миг. Хиляди птици, които действат като едно цяло. И всичко това се случва безмълвно. Без указания, без мобилни телефони...
Миграцията на щъркелите започна.
Пожелахме им лек път с надежда да ги видим напролет отново при нас!