МИГРАЦИЯТА

Миграция при птиците

Едни от най-ранните изследвания върху установяване на времето на започване на миграция при птиците е от 1749 г. във Финландия, когато Йоханес Лече от Турку записва датите на пристигане през пролетта на мигрантите.

По късно за проучване на миграционните пътища на птиците се използват различни начини, като един от най-старите и разпространени методи е опръстеняването. Цветовата маркировка на птиците, използване на радарни съоръжения и сателитното проследяване са някои от другите използвани методи. Стабилните изотопи на водорода, кислорода, въглерода, азота и сярата също се използват за да се установят птичите миграции и връзките между местата за зимуване и размножаване. Стабилните изотопни методи разчитат на пространствени изотопни разлики в птичата диета, които са включени в инертни тъкани като пера, нокти, мускули и кръв.

Птиците, които не мигрират, а водят уседнал начин на живот се наричат резидентни. Около 1800 от 10 000-те вида птици в света извършват миграции на дълги разстояния.

Защо птиците мигрират?

Основната причина за миграция е възможността да откриват достатъчно количество храна.

Птиците мигрират от район, който има намаляващи ресурси в район, който има изобилни от ресурси. Двата основни ресурса, които карат птиците да мигрират, са местата за гнездене и снабдяването с храна. През пролетта птиците, които гнездят в районите на Северното полукълбо, мигрират на север, за да могат да се възползват от изобилието на места за гнездене, процъфтяващи популации от насекоми и размножаващи се растения. Тъй като зимата се приближава, наличността на насекоми и други хранителни ресурси са склонни да намаляват, което води до миграция на птиците на юг. Въпреки че избягването на студа е мотивираща причина за миграция на птиците, по-голямата част от видовете могат да издържат на ниските температури, при условие че има достатъчно храна.

Пример за това са някои видове колибри, които не мигрират ако успяват да си набавят достатъчно храна през зимата. Важен фактор определящ миграцията на птиците е продължителността на деня. Така на север през лятото се осигурява продължителен период за размножаване и възможност за откриване и набавяне прехрана за малките през светлата част на денонощието. Това помага на дневните мигриращи птици да произвеждат по-големи люпила от птиците, които не мигрират, а остават в тропиците. При настъпването на съкращаване на деня през есенните месеци птиците се връщат към топлите райони, където наличието на хранителни ресурси е относително по-голямо през тази част на годината.

Зa представителите на даден вид не всички популации могат да бъдат мигриращи. Това се нарича „частична миграция“. Характерна е предимно за южните континенти. Например в Австралия, 44% от неврабчовите и 32% от врабчовите птици са частично мигриращи. При някои видове, които обитават по-високи географски ширини през лятото, мигрират към по-ниски през зимата. Мигриращите птици заобикалят географски ширини, в които немигриращите от този вид са се заселили целогодишно. Това е пример за т.нар. „заобикаляща миграция“. Много видове, които имат дълги миграционни пътища извършват точно такъв тип миграция. Те гнездят на север при малки географски ширини, а зимуват на юг при по-високи ширини.

Наблюдават се и вътревидови разлики по отношение на мигриращите представители в популацията. Тези разлики биват възрастови или полови. Например само женските обикновени чинки обитаващи Скандинавия мигрират, докато мъжките са целогодишни обитатели на полуострова.

Повечето миграции при птиците започват от широк фронт, който постепенно се стеснява, като птиците се събират на ята, които следват определени миграционни пътища, които обикновено следват планински вериги, брегова линия, реки. Птиците се възползват от въздушни течения от затоплен въздух или използват естествени климатични явления. Много често при движението си избягват големи географски бариери, каквито са големите морета. Специфичните маршрути, могат да бъдат генетично програмирани или птиците да са ги научили в различна степен. В отделни случаи е възможно маршрутите при миграция в двете посоки да са различни. Например в Северна Америка миграционните посоки при някои птици се извършват по посока на часовниковата стрелка. През пролетта при полетите си на север птиците следват маршрут, който се движи по западната част на континента, а наесен когато поемат на юг се изместват към източните му части.

Почти всички птици мигрират съвместно в ята. За по-едрите птици е характерно, че при полета си се подреждат в ято с форма наподобяваща латинската буква V. Патиците, летейки по този начин могат да пестят 12 – 20% от собствената си енергия в сравнение с тази, ако летят сами. При засичане с радарно устройство е установено, че ятата на големия и тъмногръдия брегобегач се движат с около 5 km/h по-бързо отколкото ако индивидите се движеха сами.

Миграционните пътища при някои видове птици преминават през екстремни височини. При експедиции на връх Еверест са открити скелети от шилоопашата патица и черноопашат крайбрежен бекас на надморска височина около 5000 m в района на ледника Кумбу. Гъски от вида Anser indicus са наблюдавани да прелитат в района на хималайските осемхилядници. Морските птици летят ниско до водата и се издигат на височина когато са над сушата. Въпреки разликите във височината на полетите, повечето птици прелитат на височина от 150 до 600 m., като потвърждение на това е факта, че повечето сблъсъци на самолети с птици се случва на височина около 600 m и почти никога над 1800 m.

Хибернацията е способността на някои животни да влязат в състояние на изпарение или летаргия за зимата, за да оцелеят в минималните условия на най-студения сезон на годината.

Контрол

Успехът на миграцията е в резултат на контрола птиците да намерят подходящия момент да мигрират и е генетично обусловен. Способността на птиците да се движат и да се ориентират по време на миграцията е много по-сложно явление, което може да включва както ендогенни фактори на организма, така и постигане чрез непрекъснато обучение на следващите поколения.

Синхронизиране

Основният физиологичен фактор, който стартира началото на миграцията е промяната в продължителността на деня и спадане на денонощната температура, което е причина за появата на хормонални промени в организма на птиците. В този период много видове птици показват висока активност, която се нарича „миграционно безпокойство“. В организма настъпват физиологични промени, като например увеличаване на отлагането на мазнини. Птиците започват да демонстрират преференциална посока на своя полет, която кореспондира с посоката, в която ще мигрират. При полигамните видове (женските индивиди са повече от мъжките) съществува тенденция мъжките да се връщат по-рано до местата за размножаване. Това се нарича протандрия.

Ориентация и полет

Изображение на миграционните пътища на пъстроопашатия крайбрежен бекас проследени със сателит по пътя им между Нова Зеландия и Източна Азия. Този вид има най-дългия известен маршрут, който изминава без почивка (около 11 200 km).

Навигацията при мигриращите птици се извършва благодарение на комплекс от няколко различни сетива, като най-често използват Слънцето за компас. Но това би ограничило полета единствено в светлата част на денонощието. При голяма част от птиците навигацията се дължи на способността да се ориентират по магнитното поле, други се ориентират като използват визуални забележителности, както и обонятелни знаци.

Смята се, че младите мигранти на дълги разстояния се разпръсват и в повечето случаи не успяват да се върнат в местата където са отраснали. Те откриват нови предпочитани места за гнездене и съответно определят и свои любими места за зимуване. Веднъж установили ги те извършват ежегодно преходи между съответните места като с всяка изминала година стават все по-точни в бързото им откриване след полета.

Навигационната способност на птиците по време на миграция се определя и от факторите на средата и възможните промени, които могат да настъпят. Възможността на птиците да преодолеят дългите разстояния вероятно се дължи и на използването на своеобразни мисловни карти. Сателитното проследяване на дневните преходи при грабливи птици показва, че по-възрастните са способни по-лесно са осъществят корекции на полета си при промяна на посоката на вятъра.

За да намерят своя маршрут прелетните птици могат да използват два електромагнитни инструмента - първият е вроден, а вторият е в резултат на натрупания опит. Младите птици при първата си миграция летят в правилната посока, в съответствие с магнитното поле на Земята, без да знаят колко дълъг ще бъде прехода им. Това го правят благодарение на радиална двойка механизми, чрез химични реакции в специални фотопигментни чувствителни звена, които реагират на дължината на магнитната вълна. Макар че този механизъм работи само през светлата част на деня, той не се влияе по никакъв начин от позицията на Слънцето. С натрупването на опит с всяка миграция тя започва да използва и други механизми за ориентиране. Така птиците научават за наличието на различни забележителности като се получава „картографиране“ в тригеминалния нерв на птицата. Тъй като птиците мигрират в посоки намиращи се между северни и южни региони на Земята се сблъскват и с различно магнитно поле на различни географски ширини. По-новите изследвания установяват интересна невронна връзка между окото и „клъстер N“ (част от предния мозък), който е активен по време на миграция и възоснова на което се предполага, че птиците вероятно са в състояние да виждат магнитното поле на Земята.

Скитничество

Понякога някои от мигриращите птици е възможно е да загубят пътя. Това може да се дължи на по-продължителен полет, при който птиците пропускат своето мято на гнездене или зимуване и отива на север или съответно на юг повече, отколкото е необходимо. Поради характерното си местоположение някои области са станали известни като места за наблюдениена скитащи птици мигранти. Примери за такива зони са Национален парк Пойнт Пили в Канада, и Спърн в Англия. Мигриращите птици могат да бъдат издухани от вятъра и така са променят курса си.

Прелетни птици в България.

В България има около 426 вида прелетни птици. Някои по известни от тях са: Яребица, Пъдпъдък, Белобуза рибарка, Голям ястреб, Зеленоглава патица, Къдроглав пеликан, Лиска, Малък горски водобегач, Ням лебед, Осояд, Планински кеклик, Брегова лястовица, Черен щъркел, Бел щъркел и много др. (https://www.birdsinbulgaria.org/)